Ще Ви бъдат предоставени някои основни, но важни факти за вниманието.

Повечето учени се единодушни, че вниманието е основно компонент на интелигентността. То е тясно свързано с възприятието - предпазва ни да не стигнем до лудост поради големия брой стимули около нас, като ни позволява да изберем само важните от тях. Вниманието може да бъде разглеждано като избор или концентрация. Нервната ни система има ограничен капацитет, така че е желателно, още отначало да сортираме информацията по важност, като отхвърляме всичко, което няма значение и смисъл и може да бъде игнорирано.

Различаваме пасивно и активно внимание. Пасивното внимание се базира на рефлекса за търсене на ориентация. Той се активира от внезапен, нов и силен,

Наръчник на компетенцията “Гъвкавост” 12

или неочакван стимул. Например, ако някой чете книга, когато внезапно хлопне врата от силен порив на вятъра, обикновено се стряскаме и се обръщаме по посока на шума, т.е. към вратата. Щом веднъж бъде оценена ситуацията, се връщаме към книгата си - това, в него момент, се нарича активно внимание, което се ръководи от съзнателна цел. Пасивното внимание може също да бъде активирано от неща, които имат някакво лично значение - напр. да чуете името си или името на града си, някой да ругае и др. Всъщност, ние обръщаме внимание на определени неща, без дори да го съзнаваме. Това е така наречения ефект на коктейл-партито: Представете си, че сте сред голяма група хора, в която всеки говори - Вие също говорите с приятели. Сякаш Вие не забелязвате какво си говорят хората извън Вашата група. Но ако бъде споменат името Ви в съседната група, Вие ще реагирате. Освен основния поток на внимание, има подсъзнателен такъв, който регистрира неща около нас, и освен ако не ги запомним, той ни кара да осъзнаваме неща, които могат да ни заинтересуват.

Основните характеристики на вниманието са интензивност, разпределение, диапазон и устойчивост. Интензивността на вниманието определя силата му - колкото повече обекти следим едновременно, толкова по-малко се концентрираме върху всеки от тях. По време на някои дейности, вниманието може да бъде разпределено - т.е. можем да готвим и говорим по телефона едновременно. Но повечето от нас не могат да решават две математически уравнения едновременно. Диапазонът (или обхватът) отговаря за броя стимули, на които можем да реагираме и устойчивостта във времето, с която можем да се концентрираме върху един обект. Осцилацията означава изместване на вниманието между различни части от един и същи обект, докато флуктуацията означава пренасочване на вниманието между различни обекти.

Какви са предпоставките за всяка дейност? Едната е способността ни да се концентрираме в достатъчна степен. Концентрацията е активно внимание, насочено към нещо - изключително внимание. Несъмнено това Ви е известно вече. Ако насочите цялото си внимание към дадена задача, то Вие я изпълнявате по-бързо и по-добре, отколкото когато вниманието Ви се отклонява. Но пълното внимание е възможно само за кратко време, след което започва да отслабва и трябва да се ободрим. Това се нарича концентрирано внимание. Учените твърдят, че най-концентираното внимание може да бъде задържано за 30 секунди (най-много 90 сек.), като диапазонът му също е ограничен. Можем да се концентрираме само върху обект, който се състои от 7 части ( ± 2 ).