МОЗЪЧНИ ПОЛУКЪЛБА

Този теоретичен раздел цели да обясни какво представлява човешкият мозък и как работи.

Човешкият мозък е най-сложното и съвършено творение на природата на нашата планета. Около десет милиарда нервни клетки на човешкия мозък (неврони) се оформят за девет кратки месеца от зачеването до раждането ни. Невроните се свързват чрез синапси. Всеки неврон не само се свързва с най- близката клетка, но и с определен брой други нервни клетки. Много неврони имат до 10,000 синапсисни връзки. А десет милиарда мозъчни клетки, заедно с милиарди синапсисни връзки оформят невероятно сложна мрежа, която действа единно като съвършено организиран организъм.

Формата на мозъка напомня за тази на гъба. Започва от мозъчния ствол и запълва вътрешността на черепната кутия. Над мозъчния ствол се намира малкия мозък, след това двете полукълба на главния мозък, свързани чрез варолиев мост. Тези полукълба имат различни функции с асиметрично разположение.

Наръчник на компетенцията “Гъвкавост” 9

Ако се вгледаме по хоризонтала, грубо различаваме три мозъка в черепната кутия:

• Мозъчният ствол се счита за най-старата, първична, част на мозъка. Това е първият организиран апарат от нервни връзки при гущерите, които живеят от стотици милиони години. Там са разположени точките, контролиращи инстинктите, възникнали по него време.

• Главният мозък бележи по-напреднал стадий на развитите от мозъчният ствол (първо е открит при древните бозайници преди 150 милиона години). Тези животни били нощни ловци и при тях забелязваме "емоции" за първи път - страх и бързо бягство при слаби шансове за победа, или гняв и нападателност, ако има изгледи за победа. Тези дялове на мозъка все още съдържат емоции като гняв или щастие - и при хората, и при животните.

• Главният мозък е най-новата структура, само на около 20 милиона години. При развитието на гръбначните, той се разделя на две полукълба.

Най-добре организираното сиво вещество оформя кората (котекса) по повърхността на полукълбата. Сивото вещество се състои предимно от клетъчни тела на неврони, покриващи повърхността на полукълбата. Това покритие от ганглии (неокотекс) отговаря за по-сложните нервни процеси, изпозлвани при най-фините усещания и различаване на движение, говор и мисловен процес - той е център на повечето възвишени човешки способности. Той отговаря за анализа външните/вътрешните стимули, както и мястото, където започва контрола върху процесите в тялото ни. Повърхността на мозъчната кора е оформена на гънки и бразди, напомнящи тези на орехова ядка.

Подобно на тялото, човешкият мозък също е асиметричен. Това твърдение е на Пол Брока, който посочва, че лявото полукълбо е свързано с говорните способности. Зоната на Брока (наречена на негово име) е част от човешкият мозък, който в свързан с езиковите процеси говора и неговото възприятие и разбиране. Съвсем скоро след това, учените откриват връзка между полукълбото, свързан с говора и езика и по-високите функционални възможности на противоположното полукълбо. По този начин мозъкът ни управлява тялото кръстосано: лявото полукълбо отговаря за дясната половина от тялото ни и обратно.

Всяко полукълбо на мозъка си има специфични функции и доминира различни зони. При повечето хора, лявата половина отговаря за говора, писането, аналитичните и логически умения, абстрактното мислене; дясната половина отговаря за синтетичното и емоционално мислене. Всяко полукълбо си има собствен език, памет и настроение. Лявото полукълбо влияе върху способността да говорим, да съставяме думи и да ги разбираме; думите са система от символи - това е основата на абстрактното и теоретично мислене. Но говорът ни не би бил перфектен, без помощта на другото полукълбо. Дясната половина управлява чувството и разбирането на ритмичната интонация и скоростта на говора, мелодиката, акцента и тона в гласа.

Наръчник на компетенцията “Гъвкавост” 10

Благодарение на това думите и изреченията придобиват смисъл и имат по- дълбоко значение, според дадената ситуация. Дясната половина също е отговорна за музикалността и ритмичността ни. Докато значението на думите изглежда определено и постоянно, то значението, улавяно от мозъка и невербалното изразяване могат да бъдат двусмислени (и често "по-верни").

Някои учени вярват, че дясното полукълбо е важно за това как възприемаме изкуството, тъй като способността да се правят аналогии, да се използва интуиция, емоции и създават неща, е свързана с него. Това се потвърждава и от наблюденията на И. П. Павлов. Още преди 70 години, той е определил, че хората мога да бъдат разделени в две групи - мислители и творци. Първата група има заложби към абстрактния, вербален, логически стил на мислене, докато втората предпочита конкретно, невербално мислене чрез символи.

И двете полукълба са важни за нас. И двете се допълват, но и същевременно се конкурират. Те взаимно се регулират и подтискат прекалената активност на другото. Това взаимно неутрализиране и влияние са необходими за да се предотврати едностранна дейност на нервната система и да не действа хаотично, неуправляемо и да не разруши самия мозък.

Учените продължават да изследват мозъчните полукълба. Те са пълни със загадки. Независимо, че учените са открили съвсем малък брой тайни, откритията им са важни. Не трябва да мислим, че мозъкът ни ще остане "тера инкогнита" за нас. Може би учените на третото хилядолетие ще открият нови области при изследване на нервната активност и действие. Изучаването на човешкия мозък е едва в началото си.