ПАМЕТ

Ще научите повече за сложните психологически процеси на паметта.

Паметта е отправна точка на човешкото съзнание. Това е способността да приемаме, подреждаме, обработваме, съхраняваме и извикваме информация. Ако нямаме памет, не можем да се позиционираме в средата, да създадем връзка с другите, дори няма да разбираме себе си. Паметта съдържа нашите спомени, знание и опит. Даден човек може да си спомни името на първия си учител, телефонни номера, маршрути за да избегне натоварен трафик, мирисът на жасмин, ревът на лъв, книги на определен автор, вкусът на любимото ястие и как са се представили футболистите ни предходната година. Човешката памет наистина е чудо.

Тя представлява много сложен процес. Има много форми (генетична; видова, индивидуална), както и бива различни типове. Няма да отделяме време на физиологическият й аспект (протеинови молекули на нуклеинови киселини) - ще оставим това на неврологията. Все пак, паметта не е просто отпечатък от събития и неща - тя представлява активен процес. Всеки от нас й влияе по различен начин. Това означава, че ние възприемаме и преживяваме нещата около нас по различен начин, и също по различен начин ги интерпретираме.

Паметта често се разделя на краткосрочна, средносрочна и дългосрочна. Краткосрочната памет действа като склад. Информацията се запазва в непроменен и не кодиран вид за около 10-20 секунди. Това си е чист био- електрически процес, който евентуално прилича на електрическа верига. След това информацията изчезва и се освобождава място за "запис" на следваща информация. Капацитетът й е ограничен. "Магическото" число седем понякога се посочва като средния брой предмети, които можем да запомним.

Средносрочната памет (около 20 минути) представлява по-сложен процес. Той включва определени био-химически процеси в ядрата на нервните клетки.

А дългосрочната памет означава сложни химически реакции с "реални" отпечатъци, създавани в мозъка. Има протеинов произход.

Ако използваме различни критерии, паметта може да бъде разделена според различните сетива (зрителна, слухова, осезателна, обонятелна и вкусова). Основно 'настройката' на паметта включва, например, зрителна, логическа или семантична памет. Семантичната памет е особено важна, защото с нея се назовава, класифицира и придава смисъл на всичко около нас. Друго важно

Наръчник на компетенцията “Гъвкавост” 14

деление е на декларативна памет (факти и знание - нещо като енциклопедия) и не-декларативна (процедурна) памет, която съхранява подсъзнателни спомени, като автоматизирани умения и умствени задачи (затова можем да използваме таблицата за умножение или да рецитираме стихове) и емоции. И двата вида памет работят едновременно и обикновено в синхрон, независимо че са доста различни. Както виждате, всичко е доста сложно, а можем да приложим и други методи за класифициране на различните типове памет, но би било безпредметно да се опитваме да ги запомним - имаме 'дебели' книги и други източници на информация под ръка.

Това, което трябва да запомним е, че паметта е важен инструмент и, както всеки друг, има нужда от поддръжка и грижа. По отношение на паметта - това означава да я използваме и упражняваме. Ако не го правим, нейната ефективност ще намалее. Има няколко метода за подобряване на паметта, а някои от тях ще бъдат тествани по време на това обучение.